Brave (2012)

 

Заглавие: Brave

Година: 2012

Държава: САЩ

Режисьор: Brenda Chapman

Участват: Kelly Macdonald, Billy Connolly, Emma Thompson, Julie Walters, Robbie Coltrane

Филмът в IMDB 

 

 

Ще подмина небрежно факта, че не съм писал в блога от няколко месеца, все едно нищо не е станало, защото на практика не съм спирал да пиша, просто смених платформата!

Ta да мина по същество! Август е изключително, ама изключително бозав месец откъм премиери и определено Brave е може би единственият или един от наистина много малкото филми в кината, които хващат окото. А всъщност и да беше друг по-натоварен месец, съвместната анимация на Disney и Pixar е нещо, което и аз и много фенове на анимациите чакахме дълго.

Макар Pixar да залагат повече на съвременни или фантастични анимации, партньорството им с Disney по тази приказка е едно от най-добрите им решения. Визията на филма е умопомрачителна и въпреки че не го гледах на 3D, a на обикновено 2D, мога да кажа, че ни най-малко не съжалявам.
А и едва ли някой имал дори най-малък досег към филма преди да го гледа, от сорта на трейлъри, плакати и т.н. е очаквал нещо по-малко от перфектно изпипана визия.

За разлика от 99,99% от анимациите на Disney, филмът не проследява историята на принцеса, чакаща да бъде спасена от принц на бял кон (нямам нищо против нито една анимация на Disney), което и е може да се каже глътка свеж въздух и завръщане към силни персонажи като Мулан например.

Историята като цяло не е нещо невиждано или заплетено, но все пак филмът е детски, така че не мисля, че може и да се очаква много повече. Със сигурност имаше няколко интересни момента, като на мен най ми харесаха включванията на мечока-демон Морду, чиято история би могла да бъде малко по-добре разработена. И като цяло, както казах преди малко, сценарият е най-големия минус на филма, заради прекалената си простота, но със сигурност не е нещо фатално.

Главната героиня, принцеса Мерида, със сигурност е един от най-брилянтните персонажи, излизали както от Pixar, така и от Disney. В интерес на истината, наистина не виждам как някой би могъл да не я хареса. Да не говорим за невероятната й огнено-червена коса…

Цялостно филмът е едно страхотно забавление. Успявайки да комбинира перфектна анимация, интересна история и доста добра доза хумор, със сигурност ще ви се прииска да се връщате към него от време на време за повторно гледане.

За продължение трудно може да става дума, но принцеса Мерида и нейното семейство са прекалено забавни и колоритни персонажи, за да бъдат оставени само за един филм, затова от Disney и Pixar биха могли да постигнат голям успех с един сериал, базиран на приключенията на принцесата, каквито поредици имаше за Аладин, Цар Лъв и т.н, но това си е само моя идея, дано от студиата да ме послушат…

 

Лична оценка: 7.5/10

Оценка в IMDB: 7.6/10

 

 

 

 

 

78. The Muppets

Заглавие: The Muppets

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: James Bobin

Участват: The Muppets, Jason Segel, Amy Adams, Chris Cooper

Филмът в IMDB

Завръщането на Мъпетите на голям екран спокойно може да мине за един от, да не казвам най-добрите, но много добрите филми/комедии за 2011. Искате или не, The Muppets е забавен, остроумен, със страхотна музика и история, макар и не върха на сценарийното изкуство, то поне стопляща човека и внасяща малко или много позитивни мисли в деня ни.

Идеята за реюниън на Мъпетите е на любимецът на всички Джейсън Сийгъл (How I met your mother, Forgetting Sarah Marshall), който действа заедно с режисьора Джеймс Бобин и сценариста Никълъс Столър. Тримата целят припомнянето на позабравените любимци на децата. Опростявайки историята колкото е възможно, те компенсират с час и полвина непрестанен смях и забавление. Ейми Адамс и самият Сийгъл са в едни от главните роли, като не бива да забравяме кои истинските звезди. Легендарните Кърмит и Мис Пиги, подкрепяни от Фози, Бийкър, Енимъл и всички от бандата мъпети, дават всичко от себе си, за да припомнят какво е смях в най-чистата му и наивна форма.

Огромно браво получава Брет Макензи, който написва музиката към филма. Песните безспорно са един от най-големите плюсове на филма, като освен класиките, Макензи уцелва десятката и с няколко свои. Личните ми фаворити – Life’s a happy song и Man or a muppet, като втората дори спечели Оскар, което в някаква степен доказва въздействието й.

За Мъпетите бих могъл да кажа още много хвалебствия и може би пак ще са малко, тъй като от човек, който никога не е бил кой знае какъв фен на Мъпетите, се превърнах в потенциален фен. Дали целта на филма е постигната или старите кукли наистина вече не са на мода – само времето ще покаже. Дотогава.. Life’s a happy song if there someone by your side to sing along! ❤

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.8/10

As long as there are Muppets, for me, there’s still hope!

 

77. Drive (2011)

 

 

 

Заглавие: Drive

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Nicolas Refn

Участват: Ryan Gosling, Carey Mulligan, Bryan Cranston, Christina Hendricks

Филмът в IMDB

 

 

Рядко излизат напоследък качествени екшъни. По-често е едно друго явление, което намирам за странно между другото – стават все повече филмите, в които ми харесва Раян Гослинг. Имайки се предвид прекалената сладникавост и като цяло недолюбването ми на романтични драми направени по книги като The Notebook например, нe очаквах господин Гослинг да ме накара да се изкефя толкова както в Drive.

Drive е направен много стилно и с една доза разнообразие на фона на недоразуменията, които излизат от този жанр. Музиката е страхотна като още началото на филма е силно с Nightcall на Kavinsky, а саундтракът на целия филм продължава в същото настроение с електронно-меланхолични парчета, които веднага те хващат да ги припяваш.

Сред актьорите срещаме все познати имена като Кери Мълиган, Браян Кренстън и Кристина Хендрикс. Безспорно най-силно oбаче е изпълнението на Раян Гослинг. Героят му няма кой знае колко реплики, но и с малкото успява да изгради интересен образ, като оставя и една част на въображението на зрителя. Макар на пръв поглед спокоен и хладнокръвен, героят на Гослинг се показва като доста емоционален, но сдържащ се. Когато тези емоции станат прекалено много обаче идва и горивото в Drive. Изненадата във филма е неочакваната кървава баня, която докато не започне дори не можеш да предположих, че ще е такава. Именно насилието е гвоздеят, който go прави  толкова добър и напрегнат.

Трябва да спомена също така имената на главните лоши във филма – дуото между Рон Пърлман и Албърт Брукс. Особени овации заслужава вторият, тъй като действа с един хладнокръвен размах, а героят му не се страхува да си изцапа ръцете, когато е нужно. Прекрасната Кери Мълиган получава малка роля, която далеч не показва дори малка част от възможностите й, но това не пречи да й се порадваме. Подобно е положението и с огнената Кристина Хендрикс, която е като материализирала се мечта, а фаталното й появяване е точно навреме за обрат във филма.

Drive притежава онзи чар на екшъните от 80те като едновременно с това стои свежо на екран през 2011. Носещ неоновите светлини на Лос Анджелис и опияняващ аромат на гориво, Drive всъщност не е за всеки, но въпреки това е един от най-добрите филми и най-вече екшън-трилъри за изминалата година.

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 8/10

 

I drive

 

76. Hugo (2011)

Заглавие: Hugo

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Martin Scorsese

Участват: Asa Butterfield, Chloe Moretz, Ben Kingsley, Christopher Lee

Филмът в IMDB

Има филми, които те омагьосват с атмосферата си и още преди да са свършили знаеш, че ще са ти любими. Именно такъв за мен е и Hugo. Интересен факт е, че явно това е първият филм за последните 10 години, в който Мартин Скорсезе не режисира Леонардо Ди Каприо. Е, този път мистър Скорсезе е заложил на великани в киното като Бен Кингсли и Кристофър Лий, а може би най-хубавото във филма са и двете брилянтни деца в главните роли – Клои Мориц и Ейса Бътърфийлд. Първата асоциация докато гледах Мориц ми беше Ема Уотсън. Младата актриса определено има едно интелигентно излъчване и ще е страхотна да продължи с висококачествени продукции като Hugo. За Ейса Бътъфийлд също ще се изкажа ласкателно, тъй като момчето има нещо необикновено в себе си, а играта му е брилянтна – някои сцени безспорно имах чувството, че играе порастнал, отработен актьор, а не дете.

Бен Кингсли изиграва страхотен Жорж Мелиес, като режисурата на Скорсезе изгражда един богат образ на кинотвореца и създаваните от него филми. В каста срещаме също в по-епизодични роли Саша Барон Коен, чиято роля е като сравнително приятна изненада. Макар да не е кой знае какво е хубаво да го видим в малко по-стойностен филм, а по-късно тази година очакваме и Les Miserables, така че ще чакаме да видим какво ще се случи с този образ. Кристофър Лий също прави епизодична роля, но разбира се винаги е приятно да го видим на екран, така че дори на малко екранно време му се зарадвах.

Макар Hugo да е сниман в 3D, не мога да кажа нищо за ефектите, понеже го гледах вкъщи, но филмът определено е изключително красив и подобно на примерно The Guardians: The Owls of Ga’Hoole (първият, за който се сетих..) мисля, че и тук 3D ефектът би бил само в плюс за продукцията.

Музиката – мисля, че е достатъчно да кажа, че е композирана от Howard Shore. Наистина омагьосваща музика, изпълваща целия свят, който заобикаля героите в Hugo.

Като цяло Hugo за мен е един от най-хубавите филми за 2011 и се нарежда сред най-любимите ми изобщо. Мартин Скорсезе е създал красива приказка, с която показва любовта си към кино изкуството не по-зле от The Artist. Така че освен силно да ви препоръчам да гледате Hugo, нямам какво друго да направя..

ГЛЕДАЙТЕ ГО! ❤

Лична оценка: 9/10

Оценка в IMDB: 8.2/10

I had to be here for some reason.

 

75. Beginners (2010)

 

 

 

Заглавие: Beginners

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Mike Mills

Участват: Ewan McGregor, Christopher Plummer, Melanie Laurent

Филмът в IMDB

 

 

Едно от най-добрите попадения за 2011 (всъщност 2010, но като се има предвид кога тръгна филмът по кината..). Beginners няма кой знае какъв завъртян сценарий, но беше изключително удоволствие да го гледам, защото беше много истински и всеки момент от него е любов.

Едни от най-големите ми екранни любимци Кристофър Плъмър и поне според мен почти винаги недооцененият Юън Макгрегър са в пълна хармония в тази драма на Майк Милс. Нямах конкретни впечатления от режисьора, тъй като Beginners е едва вторият му пълнометражен игрален филм, а Thumbsucker – първия – не съм го гледал. Милс е създал един много топъл и романтичен филм, създаващ чувство за уют и определено оставящ ви с позитивни емоции след края си. Beginners е пълен със страхотна музика и красота във всеки свой кадър. А може би най-големият плюс на филма е как всеки може да се разпознае в героите и ситуациите, които срещаме в нашето всекидневие. Един от похватите на режисьора, който приятно ме изненадаха е използването на множество ретроспекции за допълване образите на героите. Милс се справя страхотно с тази си идея, което е похвално имайки се предвид неуспешните опити на много негови колеги.

Към страхотния актьорски състав ще видите и познатата от последния филм на Тарантино Inglourious Basterds – Мелани Лоран, която също е много естествена и през повечето време в страхотна химия с Макгрегър. И докато съм отново на него не мога да не споделя колко страхотно изпълнение прави той във филма. Кристофър Плъмър, който дори е номиниран за Оскар за поддържаща мъжка роля,  се справя също фантастично (и това го казвам без да омаловажавам ни най-малко играта на доктор Парнасус <3). Героят му е много колоритен, а Плъмър му придава допълнителен чар, който няма как да не допадне на всички.  Юън Макгрегър, обаче, носи основата на филма за мен. Не мога да пропусна и станалите някак си традиционни във филмите напоследък кучета-актьори, които дават всичко от себе си и винаги стават звездите на филмите си. В Beginners участва кучето Артър – Джак Ръсел териер, което, за да бъде още по-чаровно общува с простички субтитри с героя на Юън Макгрегър.

Та дори да не обичате прочувствени драми, топла музика и страхотни актьори препоръчвам филма заради страхотното куче Артър, което няма как да не ви допадне.

 

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.3/10

 

 

Our good fortune allowed us to feel a sadness our parents never had time for.

 

 

74. The Iron Lady (2011)

 

 

 

Заглавие: The Iron Lady

Година: 2011

Държава: Великобритания / Франция

Режисьор: Phyllida Lloyd

Участват: Meryl Streep, Alexandra Roach, Jim Broadbent

Филмът в IMDB

След като снощи гледах The Iron Lady стигнах до два основни извода. Първият е, че безспорно Мерил Стрийп се справя фантастично и наградата Оскар, която ще вземе след броени дни, а тя ще я вземе, е абсолютно заслужена. Номер две – филмът е изключително слаб и като цяло е далеч под нивото, на което се представя Стрийп. За сравнение с миналогодишния носител на статуетката за Най-добър филм The King’s Speech и дума не можа да става, като последния е малко преувеличено казано, но светлинни години напред, макар и да се забелязват прилики  в режисьорската работа. Изборът за смесване на реални исторически кадри във филма ми се стори неудачен или по-скоро изпълнението не беше добро, не знам. Също така една идея повече ми дойде екранното време на вече възрастната Тачър – беше сравнително безинтересна и не с не по-голям заряд от останалата част от филма.

Все пак The Iron Lady има и други добри страни освен брилянтната игра на Мерил Стрийп. Хареса ми играта на „младата“ Тачър, като в ролята е поне за мен неизвестната Александра Роуч. Също добра поддържаща роля прави и Джим Броудбент като съпругът на Тачър.

Доколко е точен исторически нямам точна представа, тъй като не съм запознат с биографията на Желязната лейди, но като сценарий филмът беше доста накъсан, опитвайки се да премине през всички периоди от живота на бившата министър-председателка на Великобритания. Интересни ми бяха моментите в парламента и словесните битки между нея и опонентите й, където за мен бяха едни от най-силните сцени на Мерил Стрийп.

Добра работа е свършил Томас Нюман с музиката към филма, добавяйки малко плюсове към цялостната ми оценка. За съжаление The Iron Lady можеше да бъде много повече от обикновен биографичен филм, имайки се предвид успеха на The King’s Speech, а също и на The Queen с Хелън Мирън. However.. Желязната лейди няма да е от онези филми, които ще бъдат запомнени от публиката или ако това стане ще е единствено със страхотното представяне на Мерил Стрийп.

 

 

Лична оценка: 6.7/10

Оценка в IMDB: 6.2/10

 

 

It used to be about trying to do something. Now it’s about trying to be someone.

 

73. The Rum Diary (2011)

 

 

 

Заглавие: The Rum Diary

Година: 2011

Държава: САЩ

Режисьор: Bruce Robinson

Участват: Johnny Depp, Amber Heard, Aaron Eckhart, Giovanni Ribisi

Филмът в IMDB

 

 

Снощи най-после дойде ред да гледам екранизацията по романа на Хънтър С. Томпсън – The Rum Diary. За съжаление, поне според мен филмът е доста под очакваното ниво. От една страна вина за това може да се търси в режисьора Брус Робинсън, имайки се предвид, че това е четвъртият му филм изобщо и първият от 1992 насам – явно има причина да не се занимава с режисура. The Rum Diary не можа да ми прикове вниманието към екрана и да ме заинтересова със случващото се в него. От тотална катастрофа филмът е спасен най-вече от актьорския състав. Главната роля на журналиста Пол Кемп е за добрия приятел на Томпсън – Джони Деп, който обаче далеч не изиграва една от най-силните си роли. Въпреки това, както винаги си има своите добри моменти. Партнират му Аарън Екхарт, който не е особено интересен като персонаж и игра, както и Амбър Хърд, която в целия филм си е прекрасна и изкусителна (но само това). Силна игра мога да отбележа за поддържащите актьори Джовани Рибизи и Майкъл Рисполи, които придават малко от нужните съставки и колорит, за да бъде The Rum Diary гледаем. Не мога да отрека също, че музиката и на места атмосферата, припомняща за едни високи температури, плажове и добро настроение (действието се развива в Пуерто Рико) в това зимно време неизбежно повишиха оценката ми за филма.

Правейки няколко връзки с една предишна творба обвързваща Деп и Томпсън – Fear and loathing in Las Vegas, The Rum Diary предизвиква чувства на носталгия в някои киномани, а и все пак филмът е задължителен за феновете на писателя, дори да не е толкова силен на колкото са се надявали.

 

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

 

 

Why did she have to happen? Just when I was doing so good without her.

 

 

 

 

72. Haywire (2011)

 

 

 

Заглавие: Haywire

Година: 2011

Държава: САЩ / Ирландия

Режисьор: Steven Soderbergh

Участват: Gina Carano, Ewan McGregor, Michael Douglas, Michael Fassbender, Antonio Banderas

Филмът в IMDB

 

 

 

Хубавото на това да отидеш на кино е, че дори доста безцелните екшъни ги прави да изглеждат малко по-хубави, отколкото са заради големия екран или нещо такова, и аз не знам. Haywire като цяло ме беше подготвил за екшън със умопомрачителен актьорски състав, с някои от любимите ми актьори като Юън Макгрегър, Антонио Бандерас, Майкъл Дъглас, Майкъл Фасбендер – все наистина големи мои любимци. В центъра на този колектив обаче е жена – Джина Карано, която е ММА боец, а това е първата й голяма роля в киното. Макар историята да е изключително клиширана, опростена и почти безинтересна, Джина е основният елемент в нея и допринася за сравнително приятно изкарване в киното. Предоставяйки страхотен екшън, доста добри бойни сцени и каскади, Haywire е може би е сред по-добрите екшъни, които дават по кината в момента. Заснемайки не само боеца Джина Карано, но и жената, Стивън Содърбърг определено ни кара да се замислим дали не е време да се появи нова екшън героиня, която да внесе глътка свеж въздух. Героите на гореспоменатите култови актьори ми бяха в по-голямата част доста безинтересни и без ясна причина за присъствието им във филма, но честно казано винаги ми е доставяло удоволствие да гледам всичките до един.

Всички тези актьори обаче разчитат и на помощта на друг мой любимец, когото споменах – носителят на Оскар режисьор Стивън Содърбърг. След Traffic, както и една от любимите ми поредици за Дани Оушън и останалите крадци, Содърбърг си е избрал нова звезда в лицето на Карано, а от тук нататък можем само да се надяваме, че „лекото“ побутване от режисьора ще й е достатъчно занапред.

Лична оценка: 6.5/10

Оценка в IMDB: 6.5/10

You shouldn’t think of her as being a woman. That would be a mistake.

 

71. We need to talk about Kevin (2011)

 

 

 

Заглавие: We Need to Talk About Kevin

Година: 2011

Държава: САЩ / Великобритания

Режисьор: Lynne Ramsey

Участват: Tilda Swinton, Ezra Miller, John C. Reilly

Филмът в IMDB

 

 

Един от филмите за 2011, при които може би главният фактор изобщо да разбера за него беше номинацията му за Златен глобус за ролята на Тилда Суинтън.  Макар да попадна сред номинациите за Златен Глобус обаче, We Need to Talk about Kevin не влезе в нито една от категориите за Оскарите. След като съм гледал изпълненията на всички актриси номинирани за главна женска роля, мога да защитя Суинтън. Тя заслужава номинация повече от някои от присъстващите в категорията, но..Академията взема правилни решения по някой път – не достатъчно често, ако питате мен (да, може някой да е забелязал, използвах реплика на героинята на Руни Мара в The Girl with the Dragon Tattoo, която далеч не е сред незаслужилите!). Макар да не блести с кой знае какви диалози, монолози и т.н, Суинтън успява да развие в дълбочина героинята само с действията си, като на повечето места мълчанието й се оказва доста по-силно от каквито и да е думи.

Джон Райли няма кой знае каква роля във филма, макар да излиза от типичния за него образ в повечето му филми. Изненадата в този филм е свежото попълнение Езра Милър. Макар да е участвал в няколко сериала и филма, това е първата му по-голяма роля, а смея да твърдя, че се справя прекрасно. Не знам как да го кажа без да издавам сюжета на филма, но ролята му в него е на доста странно дете и се справя чудесно с това, прекалено автентично бих казал. Това би бил един доста добър старт за него да бъде забелязан, а какво ще прави с успеха нататък зависи само от самия Милър.

Като цяло филмът е доста добра драма с елементи на трилър. Доста напрегнат, развиващ се в няколко времеви участъка, като във всеки един се добавят нови детайли важни за историята и героите. Изключително притеснителен и от части реалистичен, We Need to Talk about Kevin може да ви уплаши и със сигурност няма да ви остави безразлични.

 

 

Лична оценка: 8/10

Оценка в IMDB: 7.7/10

 

 

It’s like this: you wake and watch TV, get in your car and listen to the radio you go to your little jobs or little school, but you don’t hear about that on the 6 o’clock news, why? ‘Cause nothing is really happening

 

70. Einstein and Eddington (2008)

 

 

 

Заглавие: Einstein and Eddington

Година: 2008

Държава: Великобритания / САЩ

Режисьор: Philip Martin

Участват: Andy Serkis, David Tennant, Rebecca Hall

Филмът в IMDB

 

 

Макар да не са кой знае колко грандиозни и радващи се на популярност има една група филми, от които никога няма да ми писне – британските продукции. С Films in Frames съм представял не един такъв, като например Starter for 10 и Neverland са сред последните.

Изключително удоволствие е да се гледат присъстващите в каста Дейвид Тенант и Анди Съркис в главните роли на Артър Едингтън и Алберт Айнщайн. Като заклет Doctor Who фен, всички действия на Тенант във филма асоциирах със британския сериал, като дори на места направих връзка с един от епизодите (Human nature – whovians will understand <3). До него пък е абсолютният хамелеон Анди Съркис, който вече съм убеден, че може да играе всичко – фентъзи същества, маймуни, един от най-великите учени.. Макар Тенант да е чудесен както винаги, определено Съркис взема превес във филма.

Режисьорът Филип Мартин постига баланс между научната част и представянето на личния живот на двамата велики учени. Това обаче е за сметка на сценария, който е доста опростен и размята героите из филма както се казва „на тъгъдък“. Макар и само в сферата на предположенията, мисля че що се отнася до биографични филми един мини сериал от 2-3 серии щеше да свърши доста по-добра работа.

Имаме и една поддържаща роля от Ребека Хол, която е прекрасна както винаги, макар да не блести с кой знае каква изява в Einstein and Eddington.

Като цяло филмът е приятен за гледане, предлага чудесна игра на актьорите, както и интересното развитие на отношенията между двамата учени.

Препоръчвам (:

Лична оценка: 7/10

Оценка в IMDB: 7.3/10

 

Anything might happen